Проект "Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория", финансиран от Фонд "Научни изследвания", представи своите резултати

Екип от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН (ИА с НАО), ръководен от проф. д-р Таню Бонев официално представи резултатите и научните постижения по проект "Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория", осъществен на два етапа между 2017 и 2022 г.

Научният колектив на проекта включва общо 31 учени и изследователи, сред които двама докторанти и пет млади учени и постдокторанти в ИА с НАО.

Резултатите са публикувани в 70 научни статии, с общ импакт фактор 213.326 и общ импакт ранг 10.418. Проектът е представен на 35 национални и международни конференции, с общо 45 участия в научните форумиосъществени през двата етапа на проекта. В рамките на проекта са защитени три дисертации и са организирани два научни форума: XI Българо-Сръбска астрономическа конференция, 2018 г. и Международна школа по астрономия, 2019 г. 

Мъглявината Северна Америка – люлка на звездообразуванеНаучните постижения на проекта са в областите еволюция на галактиките, звездо образуване, звезди от главната последователност, симбиотични звезди, Слънцето и Слънчевата система. Установени са нови особености за ранните етапи на еруптивните прояви на Слънцето, особено важни за прогнозиране на въздействието на тези прояви върху космическия климат и Земята.

Изучена е променливостта на блясъка и еволюцията на спектралното разпределение на енергията за 5 блазара. При блазара PG 1553+113 е детектиран втори период. За Ark120 е определен размера на акреционния диск.

За някои космологични ограничения, представени в публикациите, са използвани физични модели, които включват неравновесни процеси в ранната Вселена. Оригинални фотометрични и спектрални данни описват особености в ранната еволюция на 5 звезди в околността на NGC 7129. Изследвани са три звезди преди главната последователност в полето на V733 Cephei, фуора V900 и звездите V2764 Ori LkHα301. Установено е, че фазата на максимална яркост на фуора V2493 Cyg (HBC 722) продължава вече 11-та година. За k Ceti е намерена нова цикличност с период от 3.1 г.

Кометна плазмена и прахова опашка и структури

За първи път е определено силициевото обилие за 32 звезди от спектрален клас О в Големия Магеланов облак. За UU Cassiopeiae (UU Cas) са определени радиус, маса и температура. V392 Per е класифицирана като “много бърза нова”. Модели на тесни двойни звезди от тип W Uma са публикувани в повече от 15 статии. Предложен е модел на обвивката на звездата BF Cyg. Изследван е фликерингът в двойните EF Aql, CH Cyg и RS Oph. По серия от наблюдения, започнали само 11 дни след последното избухване на RS Oph, е определена температурата на горещата псевдофотосфера, радиуса, темпа на загуба на маса и др.

Фокалният редуктор на 2-метровия телескоп, използван за поляриметрични наблюдения

За повече от 20 астероида са определени формата, ротационните и орбитните параметри. За 25 комети са определени повърхностната яркост и промени в морфологията.

В рамките на проекта е изготвен 20-минутен научнопопулярен филм, представящ постиженията и приноса на екипа в контекста на съвременните астрономически теории.

https://www.astro.bas.bg/Projects/DN_18-13_video.mp4

  

Повече за проекта:

https://www.astro.bas.bg/projects.php

https://astro.bas.bg/Projects/Contract18-13.web-page_EN.pdf