ФНИ в медиите
15 декември 2021 г.: Форум за представяне на резултати от научноизследователски проекти на Факултета по педагогика на СУ“ Св. Кл. Охридски“. На 15 декември 2021 г. ще се продеде Форум за представяне на резултати от научноизследователските проекти на Факултета по педагогика, финансирани от Фонд „научни изследвания“ и на резултатите от Национална програма „Млади учени и постдокторанти“ за 2021 г.
Медийни отразявания: 1
13 декември 2021 г.: Онлайн кръгла маса на тема „Класическа научна картина за света“. На 13 декември 2021 г. от 10:00 ч. в платформата "BigBlueButton" ще се проведе онлайн кръгла маса на тема "Класическа научна картина за света".Това е първата кръгла маса, организирана в рамките на проекта "Промяна, Криза, Език - разграничаване на ежедневните от научните дискурси по COVID темата" към Фонд "Научни изследвания" на МОН.
Медийни отразявания: 1
01 декември 2021 г.: Пресконференция и дискусия на тема: „Ще има ли демокрация след Ковид-19?” Резултати от проекта „Кризата с Covid-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“. Проектът е финансиран от Фонд научни изследвания към Министерството на образованието и науката на Република България по конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г. Научният колектив се оглавява от проф. д-р Даниел Вълчев и включва още доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Борис Попиванов, доц. д-р Симеон Гройсман и д-р Първан Симеонов, заедно с чуждестранни учени от реномирани университети в Италия, Гърция, Полша и Унгария.
Медийни отразявания: 1 2 3 4 5
16 ноември 2021 г.: Национална кръгла маса "Образование, наука и дигитални иновации" предстои дистанционно в ИУ-Варна. Национална кръгла маса "Образование, наука и дигитални иновации – синергия за професионален път“ ще се проведе на 19.11.2021 г. от 10:00 ч. чрез видеоконферентна връзка в ИУ-Варна. Ето какво съобщават ог университета: "Събитието е повод за среща на практици и учени от различни сфери, като се надяваме тя да създаде и провокира интересни дискусии и предложи варианти, които да съдействат за решаване на предизвикателствата пред висшето образование и пазара на труда в контекста на дигитализацията.“ Националната кръгла маса "Образование, наука и дигитални иновации – синергия за професионален път“ се провежда в рамките на проект № КП-06-Н45/1 "Дигитализация и дигитални компетентности във висшето образование и пазара на труда“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Медийни отразявания: 1
27 октомври 2021 г.: Необходим е нов механизъм за подкрепа на качествената журналистика. Статия на доц. д-р Иво Инджов в "Дневник" от 27.10.2021 г. В анализа са използвани материали, събрани за целите на проекта "Медийната система и журналистическата култура в България". Проектът се реализира от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" и е финансиран от Фонд "Научни изследвания".
Медийни отразявания: 1 2
25 октомври 2021 г.: Научен форум Седемнадесета международна научна конференция „Space-Ecology-Safety SES 2021“. Седемнадесета международна научна конференция „Space-Ecology-Safety SES 2021“, посветена на 60-та годишнина от първия полет на човек в Космоса и 40-та годишнина на научната програма за спътниците „България 1300“, се проведе в Института за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките (ИКИТ-БАН). Почетен председател на Организационния комитет на конференцията е председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и председател е чл.-кор. проф. Петър Гецов. В Научно-програмния комитет има представители и на Русия, Франция, Гърция, Чехия, Италия, Англия, Нидерландия, Египет и Полша. Конференцията се провежда и с подкрепата на Фонд “Научни изследвания“.
Медийни отразявания: 1
08 октомври 2021 г.: Работна среща на тема "Природни нутравцевтици с морски произход - иновативни тенденции" В периода 08-09. 12. 2021 г. във Факултета по фармация на МУ-Варна ще се проведе работна среща по проект КП-06-ОПР03/11 „Проучване на биологичната активност и функционалните свойства на тъкан от черноморски двучерупчести (Mytilus galloprovincialis, Chamelea gallina и Donax trunculus) като ресурс за природни нутрацевтици", финансиран от Фонд Научни Изследвания при МОН. Организатор е доц. Албена Мерджанова, Катедра по химия, МУ-Варна. Темата на събитието е "Природни нутравцевтици с морски произход - иновативни тенденции".
Медийни отразявания: 1
05 октомври 2021 г.: Българите в Урал и Сибир“ във фокуса на конференция в София. Учени от България, Русия, Украйна и Молдова участват в двудневната конференция в рамките на проекта „Българите в Урал и Сибир през ХХ – ХХI век: история, култура, идентичност“. Ръководител на проекта от българска страна, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към МОН, е доц. д-р Петко Христов. Конкретният проект отваря непозната страница, свързана с разселването на българските общности преди 2 века и до днес в Урал и Сибир. Хора от български произход преживяват Столипинската реформа, Сталиновите репресии, нацистката окупация. Немалка част отиват да работят по времето на социализма в Сибир и Урал.
Медийни отразявания: 1 2
23 септември 2021 г.: „Бургас отново е домакин на Международната научна конференция „Цифрово представяне и опазване на културното и научното наследство“. От 23 до 25 септември 2021 г. за пета поредна година Бургас е домакин на престижен научен форум по проблемите на дигитализацията на културното и научно наследство. Организатор на събитието е Институтът по математика и информатика при Българска академия на науките, под патронажа на ЮНЕСКО и със съдействието на Община Бургас и Фонд „Научни изследвания“. Съорганизатори са Регионален академичен център на БАН–Бургас, Регионален исторически музей–Бургас и Бургаски свободен университет.
Медийни отразявания: 1
16 септември 2021 г.: Одобрени са 1 500 000 лева за национална научна програма Вихрен-2021. Министерският съвет одобри 1 500 000 лв. за провеждането на конкурс през настоящата година по Национална научна програма „Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука“ - 2021 (ВИХРЕН - 2021), съобщиха от правителствената пресслужба. Тя е с общ бюджет 7 500 000 лв., като със средствата в следващите 5 години ще се финансират до 6 научноизследователски проекта. Програмата ще се изпълнява от Фонд „Научни изследвания“.
Медийни отразявания: 1 2 3
08 септември 2021 г.: 35 учени от 10 държави ще дискутират в Силистра по темата за "дълбоката провинция". От 10 до 12 септември 2021 г. в Силистра ще се проведе международната научна конференция международната научна конференция Shifting Powers: political, urban and demographic changes in Late Antique Balkans ("Политически, градски и демографски промени в балканските провинции през Късната античност"). Конференцията е организирана от Лабораторията за изследване на Късаната античност на Балканите на Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, Регионален исторически музей – Силистра и Община Силистра и е финансирана по проект на Фонд "Научни изследвания".
В международния форум ще вземат участие 35 учени от 10 държави – историци, археолози, изкуствоведи, класически филолози. Конференцията ще се проведе хибридно, позволявайки на всички, които нямат възможност да присъстват лично, да бъдат пълноценни участници в научния форум. LABedia е интердисциплинарен проект на Института за балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол" при Българската академия на науките и е финансиран от Фонд "Научни изследвания", договор № КП3-6-Н30/6, 13.12.2018. Проектът има за основа задача създаване на международна научна мрежа за изследване на Късната античност на Балканите, с краен продукт on-line енциклопедия със свободен достъп.
Медийни отразявания: 1
31 август 2021 г.: Значим проект на МУ-Плевен спечели финансиране от Фонд "Научни изследвания". Екип от учени на Медицински университет – Плевен и университетски болници в Плевен и София разработи проект за изследване на причините за възникване на карцинома на маточната шийка (КМШ) при различни групи пациентки, както и тяхната преживяемост след оперативно лечение. Проучването е мултидисциплинарно, като в него ще се включват различни специалисти – лекари, изследователи, патолози, гинеколози, научни работници на различни етапи от кариерното си израстване – студенти, докторанти, млади и опитни учени. Проектът „Механизми на модулиране на имунния отговор в тумора и неговата микросреда за дефиниране на прогностични групи и оптимизиране на лечебния алгоритъм при пациенти с карцином на маточната шийка“ премина успешно процедура по оценяване и бе класиран сред деветте одобрени в направление медицински фундаментални науки. През м. юли 2021 г. бе подписан договор с Фонд „Научни изследвания“ за финансиране в размер на повече от 130 000 лв. за изследване в срок от три години на причините за рака на маточната шийка и преживяемостта на пациентките след оперативно лечение.
Медийни отразявания: 1
30 август 2021 г.: Държавата ще осигури 3 млн. лв. за събиране на геномни данни в България. Поне 3 милиона лева са необходими за генериране на първите 1000 генома, с които България ще участва в проекта “Геномът на Европа” във връзка с инициативата “1+ милиона европейски генома“ (1+MГ). Парите ще бъдат осигурени от държавата в рамките на Национална пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г. Това стана ясно днес при посещението на премиера Стефан Янев и министъра на образованието и науката проф. Николай Денков в Центъра по молекулна медицина и Катедрата по медицинска химия и биохимия на Медицинския университет (МУ) в София. С парите, които МУ-София ще получи от държавата, България ще създаде своя база от геномни данни, с която ще се включи в “1+МГ”. Центърът по молекулна медицина вече има достатъчно подготвени специалисти и е оборудван с необходимата високотехнологична апаратура.
В МУ-София премиерът Янев и министър Денков видяха две лаборатории, които разполагат с няколко модерни платформи за секвениране, включително с най-високопроизводителен секвенатор от ново поколение, единствен в България. С помощта на тази апаратура по проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) на Министерството на образованието и науката, ще бъдат изследвани и анализирани също геномите на гостоприемника и на вируса при българи, преболедували COVID-19. Целта е да се открият генетичните причини, свързани с по-тежкото протичане на заболяването. Оборудването вече се използва и за най-съвременна диагностика на редки генетични заболявания.
Центърът по молекулна медицина е създаден като научна инфраструктура на МУ-София с подкрепата на Европейската комисия. Впоследствие той става основна част от Националния университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания. Чрез своята биобанка той участва и в европейската научна инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC. До момента в НУКБПИ са вложени общо 12,685 млн. лв. от Фонд „Научни изследвания“ и от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г.
Медийни отразявания: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
26 август 2021 г.: Интервю с проф. Георги Вайсилов, управител на ФНИ, по телевизия „BulgariaOnAir“. Фонд „Научни изследвания“ няма достатъчно пари, за да обезпечи и развива научните изследвания в страната. Това е една от причините за липсата на интерес от млади учени и докторанти за участие в конкурсите на Фонда. Данните са от доклад на Министерството на образованието у науката. Така, миналата година за финансиране на проекти, конкурси и оценка на проектите, е имало едва 26,4 млн. лв. Оказва се, че тази сума е недостатъчна. Недофинансирани са били и част от проектните предложения. Малките суми за отделните проекти не са позволили закупуване на апаратура и осигуряване на достатъчно средства за възнаграждения за научния екип. Разговор по темата в предаването „Директно“ по телевизия „BulgariaOnAir“ с проф. Георги Вайсилов – управител на Фонд „Научни изследвания“.
Медийни отразявания: 1
13 август 2021 г.: Нова книга на доц. д-р Александър Донев. Монографията „Картографиране на филмовата неопитоменост. Независимо, аматьорско и алтернативно кино в България след 1989 година“ е резултат от работата на доц. Александър Донев като член на научния екип на проекта на Института за изследване на изкуствата „Посттоталитарно българско кино – модели и идентичности“, реализиран с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“
Медийни отразявания: 1
12 август 2021 г.: Правителството одобри 7,5 млн. лв. за Национална научна програма “ВИХРЕН – 2021“. Министерският съвет одобри Национална научна програма (ННП) “Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука“ - 2021 („ВИХРЕН - 2021“). Общият й бюджет е 7,5 млн. лв. за финансиране на шест научноизследователски проекта. Срокът на изпълнение на „ВИХРЕН - 2021“ е седем години.
Програмата ще се изпълнява на конкурсен принцип от фонд „Научни изследвания“, а ще се наблюдава и координира от Министерството на образованието и науката. Целта й е значително повишаване на качеството на човешките ресурси за провеждане на научни изследвания в България на най-високо ниво. „ВИХРЕН - 2021“ ще подпомогне бързото изграждане на критична маса от перспективни учени в дадена област, които да работят заедно по висококонкурентна оригинална научна тема, ръководени от водещ изследовател по правилата на европейските научни програми.
Програмата ще допринесе за развитието на високотехнологично и добре образовано общество в България и като следствие - за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
Медийни отразявания: 1 2 3 4 5 6 7 8 9
09 август 2021 г.:МОН: Необходими са повече средства за научни изследвания. Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) няма достатъчно средства, за да обезпечи и развива научните изследвания в страната. Това е сред причините за липсата на интерес от млади учени и докторанти за участие в конкурсите на фонда. Това констатира в годишния си доклад за дейността на ФНИ за 2020 г. комисия към Министерството на образованието и науката (МОН).
Финансирането на научни изследвания в България се осъществява от ФНИ като второстепенен разпоредител към МОН на конкурсен принцип в няколко научни направления. През 2020 г. общата сума за финансиране на проекти, провеждане на конкурсни процедури и оценка на резултатите от проектите е 26,4 млн. лв. Според комисията тази сума е недостатъчна за финансиране на проекти по регулярните конкурси. Друг установен проблем е, че през годината кабинетът е отпускал допълнителни средства за нови конкурси на части, вместо те да са заложени в годишния бюджет на ФНИ. Това е довело до забавяне при процедурите и до провеждане на конкурсите в съкратени срокове.
Медийни отразявания: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
01 август 2021 г.: Празникът „Златна праскова“ беше проведен за 19-ти път в с. Гавраилово. Една част от програмата на празника се състоя в провеждането на семинари и лекции за производителите на праскови. Присъстващите имаха възможността да обсъдят състоянието и тенденциите при производство на праскови с участието на водещи специалисти от Института по овощарство в гр. Пловдив. Актуалните теми в производството на праскови в България, представени на събитието, бяха:
- Съвременни переспективни сортове праскови и нектарини – проф. д-р Аргир Живондов
- Контрол на заплевяване в прасковени насаждения. Представяне на резултати от Проект КП-06-Н-36-6, финансиран от Фонд “Научни изследвания” по Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2019 г. Иновативни решения за опазване на растителното здраве и получаване на качествени и здравословни плодове – проф. д-р Заря Ранкова
- Възможности за подпомагане на сектор „овощарство“ по Програма за развитие на селски райони – ПРСП 2014-2020, до края на 2021г. – д-р Димитър Ванев, главен директор на Главна дирекция "Съвети в земеделието и аналитична лаборатория", НССЗ
Медийни отразявания: 1
23 юли 2021 г.: Учени от 7 държави се включват в „Наука, образование и иновации в областта на изкуството“. Над 50 участници с доклади от 7 държави – Гърция, Австрия, България, Казахстан, Русия, Румъния и Полша се очаква да се включат в международната научна конференция „Наука, образование и иновации в областта на изкуството“. За трети път домакин на събитието е Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив (АМТИИ). Конференцията се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на науката и образованието по проект с ръководител проф. д-р Тони Шекерджиева – Новак, ректор на Академията.
Медийни отразявания: 1
23 юни 2021 г.: Международна работна среща по проект EXPAND II представя възможностите за финансиране по „Обща програмна инициатива (JPI) Urban Europe“. На 16 и 17 юни в гр. София се проведе Международна работна среща на тема „The EXPAND II project – Widening participation of countries and stakeholders in JPI Urban Europe through capacity building in urban policy, funding and research“. Работната среща се организира от Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) и „Обща програмна инициатива (JPI) Urban Europe“ в рамките на проект EXPAND II, финансиран от РП „Хоризонт 2020“ (Grant agreement ID: 857160), в който от българска страна участва ФНИ. Инициативата JPI Urban Europe е международна мрежа, обединяваща организации, финансиращи научните изследвания, за съвместна подкрепа за научните изследвания в европейските държави, насочени към различните аспекти на устойчивото градско развитие. В рамките на международната мрежа се организират конкурси за финансиране на научни проекти, които да подпомогнат европейските градове да бъдат по-удобни за живеене, жизнени и достъпни, функциониращи екологично и осигуряващи възможности за процъфтяване в тях на културата, образованието, икономиката, и др.
Медийни отразявания: 1
10 юни 2021 г.: Конференция на тема: "Империи и постимперии: разпадане, глобални трансформации и конфликти". Историческият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, съвместно с Историческия факултет на МГУ “М. В. Ломоносов” организират първата конференция от поредицата от научни форуми, обединени от заглавието на проекта:„От регионални конфликти към епоха на глобални трансформации: гледната точка на българските и руските историци към международните отношения в края на ХIХ и началото на ХХI в.” (по проект на ФНИ, номер: КП-06-Русия/24 от 16.12.2020)
Медийни отразявания: 1
10 юни 2021 г.: Шансовете за млади учени за интересни и модерни проекти са по-добри в България, отколкото в чужбина. Д-р Мария Шрьодер, ръководител на проект за разработване на ново противораково лекарство в БАН разказва за предимствата да си учен в България и върху какви нови терапии и проекти работи Академията. Проектът е одобрен и финансиран от Фонд „Научни изследвания“ като фундаментално изследване в сферата на биомедицината, с ръководител проф. Евдокия Пашева, дбн.
Медийни отразявания: 1
16 април 2021 г.: Международна онлайн ономастична конференция „Антропоними и антропонимни изследвания в началото на XXI век. В чест на 100-годишнината от рождението на проф. Йордан Заимов (1921 – 1987) Секцията по ономастика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките организира международна научна конференция, посветена на широк кръг проблеми, свързани с изследването на личните имена. Целта на форума е да се представят постиженията на съвременната българска и европейска ономастика в началото на нашия век пред широка аудитория, както и да се почете делото на един от най-именитите български ономасти. В конференцията ще вземат участие представители от различни европейски и български научни институции. Пленарни доклади ще изнесат изтъкнати гост лектори, специалити в областта на антропонимията. Конференцията може да бъде наблюдавана в реално време тук: https://www.youtube.com/watch?v=2CVkUPTMU3s&list=PLzbEAdufEdVHUiDeG8-jcZs6VublAtskB
Форумът се провежда в рамките на проекта „Личните имена в България в началото на ХХІ век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ с № КП-06-Н-40/10 от 10.12.2019 г.
Медийни отразявания:1 2
31 март 2021 г.: Правителството отпусна над 13 млн. лв. за изпълнение на дейности на Фонд „Научни изследвания“
Медийни отразявания:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
30 март 2021 г.: Първа среща по проект ПОЗЕСИН. Първата среща на изследователския колектив се състоя със земеделския производител Красимир Кумчев. Участие в дискусията взеха учени от Институт по аграрна икономика и Аграрен университет, Пловдив. Обсъдени бяха актуални въпроси на българското земеделие, област в която г-н Кумчев е доказан експерт и иноватор. Колективът изказва благодарност за ползотворната среща и продължава към областна дирекция “Земеделие” град Сливен. Проект ПОЗЕСИН („Поземлени отношения и европейска политика: синергия и перспективи за българското земеделие“) e проект към ФНИ – ИАИ София, АУ Пловдив и ИУ Варна.
Медийни отразявания: 1
28 февруари 2021 г.: Репортаж на БНТ, „След Новините“: „Защо българските научни проекти за коронавируса не тръгнаха? Конкурсът за 3 милиона лева беше обявен в началото на месец май. Научните екипи, спечелили проектите, трябваше да разработват лекарства и ваксини срещу COVID-19. Проф. Борислав Градинаров, един от неуспелите участници, оспорва конкурса заради сроковете на провеждане и английския за кандидатстване“.. Целта на изследването е да установи как мутациите на вируса влияят на неговата способност да заразява. Проектът е с продължителност от две години и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Медийни отразявания: 1
03 февруари 2021 г.:Екип от Медицинския университет в София изследва мутациите на COVID-19. Студентът по медицина Венелин Денчев от Белоградчик е част от научен екип, който изследва мутациите на коронавируса. Ръководител на проекта е д-р Светлана Христова от катедра "Медицинска физика и биофизика" на Медицински университет София. С екипа работи и доц. Александър Живков от Института по физикохимия към БАН. Целта на изследването е да установи как мутациите на вируса влияят на неговата способност да заразява. Проектът е с продължителност от две години и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Медийни отразявания: 1 2 3
11 януари 2021 г.: Интервю с проф. дхн Георги Вайсилов, управител на Фонд „Научни изследвания“ за телевизия Bloomberg TV Bulgaria. „Българската наука от много години има сериозен принос в световните научни изследвания. Това заяви проф. дхн Георги Вайсилов, управител на Фонд „Научни изследвания“, в предаването „Бизнес старт“.
Медийни отразявания: 1 2
08 януари 2021 г.: Интервю за bTV с чл. кор. проф. дхн Николай Денков, ръководител на проекти, подкрепени от Фонд „Научни изследвания“, и един от водещите в света учени според международната класация на Станфордския университет.
Медийни отразявания: 1
04 ноември 2020 г.: Музеят в Монтана се сдоби с копие от първата история на България. Дарението пристига по проект „Гутенберговата революция и българите“ към Фонд „Научни изследвания“ на МОН.
Медийни отразявания: 1 2 3 4 5
14 октомври 2020 г.: Министерският съвет прие Годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и висшите училища в страната за 2019 г. Той съдържа анализ на състоянието на научните изследвания и на международното научно сътрудничество в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България (2017-2030), както и програма за следващата година, включваща целите и мерките за осъществяването им.
Анализът е изготвен на основата на предоставена информация от висшите училища, институтите на Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Националния институт по метеорология и хидрология, Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ както и от Фонд „Научни изследвания“. Той включва преглед на финансирането, развитието на човешки ресурси в системата на научните изследвания, научноизследователската инфраструктура и европейското и международното сътрудничество в областта на науката. Основна цел на документа е да бъдат подпомогнати съответните държавни органи при формиране на ефективна и ефикасна национална политика в областта на научните изследвания.
Медийни отразявания: 1 2 3 4
23 септември 2020 г.: Министерският съвет отпусна 2 203 580 лв. за финансиране на планираните дейностите по Националната научна програма (ННП) „Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука“ (ВИХРЕН). Програмата се изпълнява от Фонд „Научни изследвания“ и се наблюдава и координира от МОН.
Медийни отразявания: 1 2 3 4 5 6 7 8
28 август 2020 г.: Жлезистата слабонога – красива и опасна. Жлезистата слабонога (Impatiens glandulifera) или Хималайски балсам, заради лечебните свойства, които притежава, e един от най-атрактивните чужди растителни видове от нашата флора. Произхожда от Хималаите. Със своята внушителна височина от 2,5 m и едри фуниевидни цветове, обагрени във виолетово, розово и бяло, тя привлича погледа и се откроява сред другите цветя в градината. Но не се подлъгвайте от очарователното излъчване или от плахостта, която крие името ѝ. Освен ценно декоративно растение, жлезистата слабнога е сред най-опасните инвазивни чужди видове в Европа. Царството ѝ са поречията на реките, където тя постепенно измества местните растения и влошава местообитанията, намалявайки биоразнообразието в тях, предизвиквайки наводнения и брегова ерозия. Във връзка с разпространението и негативното въздействие на това растение, екип от учени от Института за гората – БАН изнесе поредица от лекции – беседи сред местни общности от населени места, в близост до които се разпространява. Лекциите са част от мерките за информираност и превенция предвидени по проект „Проучване на разпространението на и въздействието на инвазивния чужд вид Impatiens glandulifera Royale върху естествените местообитания в дефилето на р. Искър между Плана и Лозенска планина“, финансиран от Фонд Научни изследвания, 2019 г. с ръководител гл. ас. д-р Пламен Глогов.
Медийни отразявания: 1 2 3 4
09 август 2020 г.: Приключи първият етап от проекта @PTITUDE с ръководител доц. д-р Милен Петров, зам.-декан на Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследванията са извършени с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“, Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства – 2018г.
Медийни отразявания: 1
07 май 2020 г.: Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 2,4 млн. лв. за проектно финансиране на тематични конкурси, свързани с пандемията от COVID-19 чрез Фонд "Научни изследвания"
Медийни отразявания: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
10 март 2020 г.: Областният информационен център-Варна подпомогна разпространението на анкета сред бизнеса в България, която се осъществява с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“. Проучването се реализира от екип на Университета по библиотекознание и информационни технологии, съвместно със социологическа агенция.
Медийни отразявания: 1
24 февруари 2020 г.: Благодарение на Фонд „Научни изследвания” УниБИТ получава архива на акад. Ал. Божинов и започва сериозна работа върху разчитането на важни документи
Медийни отразявания: 1
24 януари 2020 г.: В Конферентната зала на Софийския университет започна двудневната научната конференция „Облеклото в българските земи в миналото. Особености на изворите“. Организатори на научния форум са Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. Събитието се осъществява по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Медийни отразявания: 1
07 януари 2020 г.: Фонд „Научни изследвания“ – същност и основни резултати през 2017-2018 г. Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) е основен инструмент за финансиране на научни изследвания на проектно-конкурсен принцип в страната. През 2017 г. бюджетът на ФНИ е 16.2 млн. лв, а през 2018 г. нараства до 23.7 млн. лв. През 2017 г. ФНИ обяви следните конкурсни сесии – „Конкурс за финансиране на научни изследвания“, „Конкурс за финансиране на научни изследвания на млади учени и постдокторанти“ и „Научна периодика“, които имаха за цел повишаване квалификацията на научните кадри, както и поощряване на проекти с участието на млади учени.
Медийни отразявания: 1 2
07 януари 2020 г.: Момче от Козлодуй стана Студент на годината за 2019 г. Иван Маринов, който е и активен член в три научноизследователски проекта към Фонд "Научни изследвания". Той е студент четвърти курс в специалност "Топлоенергетика и ядрена енергетика" и от две години е стипендиант на АЕЦ "Козлодуй". Призът бе връчен лично от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева на официална церемония, която се проведе под патронажа на министъра на образованието Красимир Вълчев.
Медийни отразявания: 1
25 декември 2019 г.: Презентация за традиционната китайска медицина в София. На 9 декември гост-лектори от китайската провинция Дзянси изнесоха презентации за традиционната китайска медицина в София на събитие, целящо установяването на двустранни отношения в тази сфера, съобщи агенция Синхуа. Негови организатори бяха Фонд „Научни изследвания" със съдействието на китайското посолство в България и катедрата по органична химия и фармакогнозия на Софийския университет „Св. Климент Охридски". В събитието участваха 30 университетски преподаватели, учени и практикуващи лекари.
Медийни отразявания: 1
13 декември 2019 г.: Учени от Софийския университет спечелиха престижни конкурси за проекти по Националните научни програми "ВИХРЕН" и "Петър Берон и НИЕ". Оценяването беше извършено от Фонд "Научни изследвания". В съответствие с насоките за конкурса „ВИХРЕН“ проектните предложения, подадени по конкурса и допуснати за научна оценка, бяха оценени от външни чуждестранни експерти. Всички експерти са бивши или настоящи членове на панели на Европейския изследователски съвет ERC в научните области, по които са подадените проектни предложения. Следвайки процедурите на ERC и насоките за конкурса, оценяването беше проведено на два етапа, като на всеки етап беше проведено заседание на панела. Решенията на заседанията бяха приемани с консенсус. Учени от Софийския университет спечелиха два от общо пет финансирани проекта.
Медийни отразявания: 1
11 декември 2019 г.: Как да задържим младите учени в България? Министерството на образованието и науката стартира национална програма "Млади учени и постдокторанти". Целта е да се привлекат, задържат и развият висококвалифицирани млади учени и постдокторанти като по този начин да се осигури качествено възпроизводство на човешкия потенциал за научноизследователска работа в България. Проектът предвижда младите учени и постдокторантите да работят в приоритетните области на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България 2017-2030 г., тематичните направления на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България 2014-2020 г., научна инфраструктура от Националната пътна карта за научна инфраструктура на страната ни. Както и в проекти, финансирани от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, в проекти, финансирани от Фонд "Научни изследвания" или Национални научни програми.
Медийни отразявания: 1 2
10 декември 2019 г. В София ще бъде представена колективна монография за българското присъствие в Солун. На 13 декември (петък) 2019 г. от 16 ч. на сцена на 4-тия етаж на 47-мия Софийски международен панаир на книгата в НДК ще бъде представена колективната монография Солун и българите: история, памет, съвремие. Тя е издание на Института за балканистика с Център по тракология, БАН, финансирано по проект на Фонд научни изследвания, МОН. Книгата съдържа текстове на двадесет и двама български, гръцки и турски учени, които на базата на неизползвани до момента извори разкриват неизвестни факти, представят нови проблеми и различни гледни точки, свързани с историческото българско присъствие и съвременните връзки на българите със Солун.
Медийни отразявания: 1
25 ноември 2019 г.: Фонд „Научни изследвания“ обяви класирането на проектните предложения в област „Математически науки и информатика“. Три от проектните предложения на учени от Института по математика и информатика са класирани сред най-високо оценените проекти в научна област “Математически науки и информатика”. Това са проектът на акад. Веселин Дренски „Групи и пръстени – теория и приложения“ с комплексна оценка 95 точки, „Алгебрични и геометрични методи за защита на данни“ с ръководител проф. дмн Петър Бойваленков с 93 точки и „Статистически методи за машинно обучение за данни с комплексна структура“ на проф. Евгения Стоименова, също с 93 точки.
Единственият спечелил финансиране проект в конкурса за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти за 2019 година в научна област “Математически науки и информатика” също е на учен от нашия институт. Това е д-р Виолета Николаева Иванова-Ролинг от секция „Математически основи на информатиката“. Нейният проект е на тема „Стратегии за подобряване на качеството на моделите, намерени от алгоритми за машинно обучение с приложение към квантовата томография“.
Медийни отразявания: 1
28 септември 2019 г.: В София между 11-13 октомври 2019 г. организират международна конференция по биоразнообразието. Събитието се организира с финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" и спонсорството на издателство Pensoft.
Медийни отразявания: 1 2 3 4
15 септември 2019 г.: Виртуалното инженерство - основа на най-новите технологии за проектиране и производство – интервю с проф. д-р Илия Бояджиев, Доц. д-р Георги Тодоров
ТУ София, Център за виртуално инженерство. Дейността на центъра се финансира от проекти по FP6 и FP7, проект от Фонд „Научни изследвания” проекти, финансирани от ИАНМСП, средства от български и чуждестранни фирми (от лабораториите към центъра са реализирани успешно над 80 такива проекта).
Медийни отразявания: 1
06 септември 2019 г.: БАН създава кулинарна езикова карта на България. Учени от БАН подготвят дигитална кулинарна езикова карта на България. Документални видеа ще показват как се подготвят автентични български ястия на характерен диалект. Проектът е тригодишен и се финансира от фонд "Научни изследвания" към МОН. Кулинарната интерактивна карта на българската езикова територия стигна и до морето. Ръководителят на проекта доц. д-р Ана Кочева обясни, че целта е да се направи кулинарно райониране в лингвистичен аспект.
Медийни отразявания: 1 2
11 юли 2019 г.: Правителството осигури значителни средства за развитие на българската наука. Значителни средства за научни проекти осигури правителството на премиера Бойко Борисов, информира народният представител от ГЕРБ и член на парламентарна комисия по Образование и наука Станислава Стоянова. На последното си заседание Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер на 12,5 млн. лв. за проектно финансиране на българската наука чрез Фонд „Научни изследвания“. Средствата ще се предоставят по бюджета на МОН в рамките на предвидените разходи от централния бюджет за 2019 г. „Всичко това допълва настоящите политики по изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и спомага за развитието на научния потенциал и международното ни сътрудничество“, коментира Станислава Стоянова.
Медийни отразявания: 1
10 юли 2019 г.: 12,5 МЛН. ЛЕВА СА ОДОБРЕНИ ЗА ПРОЕКТНО ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА ЧРЕЗ ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“
Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 12,5 млн. лв. за проектно финансиране на българската наука чрез Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ).
С осигуряването на допълнителните средства ще се гарантира устойчивостта на финансирането на конкурсен принцип, каквато е основната цел на ФНИ. Ще се насърчат насочените и чистите фундаментални научни изследвания, ще се подпомогне българската научна периодика. Допълнителното финансиране ще позволи да се подпомогнат и проекти по двустранно научно-техническо сътрудничество в системата на висшето образование и науката в България.
С така предприетите механизми ще се допълнят настоящите политики по изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания, ще се подпомогне както развитието на научния потенциал и научните изследвания в България, така и международното ни научно сътрудничество.Медийни отразявания на събитието:
1 2 3 4 5 6 7 8
09 юли 2019 г.: От 1 до 5 юли в гр. София Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) организира „Седмица на бенефициентите на ФНИ“. Мащабно събитие, по време на което ръководителите на проекти от всички научни области, финансирани от ФНИ в конкурсната сесия за проекти за научни изследвания - 2017 г., представиха текущите резултати от изпълнението на първия етап на проекта. Представянията се проведоха в Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките, в Техническия университет - София и в Медицински университет - София. Официален гост бе г-жа Карина Ангелиева, заместник-министър на образованието и науката. „Науката не е затворена за света. Тя е полезна за хората, за бизнеса, за цялото общество, защото много от научните открития целят повишаване качеството на човешкия живот“, каза зам.-министър Ангелиева в своето обръщение. Събитието е в съответствие с Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. и в изпълнение на Комуникационната стратегия на ФНИ. Видеозаписи от представянията на проектите ще бъдат публикувани онлайн поетапно всяка седмица, с цел разпространение и достигане до по-голяма аудитория и запознаване на обществото с резултатите от работата на българските научни колективи, подкрепени от ФНИ. Първите представяния вече могат да бъдат намерени онлайн тук: https://nauka.bg/fni-sedmica-beneficienti-2019/
Медийни отразявания на събитието:
1 2 3 4 5 6 7 8 9
14 юни 2019 г.: Интервю със зам.-министър Карина Ангелиева; „Национална научна програма „Петър Берон и НИЕ“ цели да привлече изследователи от чужбина и да ускори кариерното развитие на учени в български висши училища и научни организации. Програма „Вихрен“ е основно насочена към привличането и/или задържането в България на водещи изследователи, които да дойдат в страната и да развият нови научни колективи в перспективни области.Конкурсите по двете програми ще се изпълняват от Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ)“.
Медийни отразявания: 1
14 юни 2019 г.: Международна конференция събира учени от осем държави. Научният форум се провежда със съдействието на Фонд „Научни изследвания“.
Медийни отразявания: 1
12 юни 2019 г.: ФНИ повишава от 20 на 30 хиляди лв. проектните средства за млади учени – интервю с проф. дмн Николай Лазаров, Председател на Изпълнителния съвет на ФНИ, по БНР-Радио София, http://bnr.bg/post/101130888/fni-povishava-ot-20-na-30-hiladi-lv-proektnite-sredstva-za-mladi-ucheni
03 юни 2019 г.: Международна конференция на тема „Културата, наследството и туризмът като фактори за устойчиво развитие на малките и средните градове: Европейската перспектива“ се проведе в ЮЗУ „Неофит Рилски“ . Научното събитие бе организирано с подкрепата на Фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката (Договор КП-06-МНФ/11), съвместно с Общинска администрация Благоевград и Българската социологическа асоциация. Събитието се проведе под знака на ENCATC, най-голямата Европейска мрежа за културни политики и културен мениджмънт.Медийни отразявания: 1
21 май 2019 г.: Учени подготвят кулинарна, езикова карта на България. Нова кулинарна карта ще покаже съхранените традиционни български храни. Разработва се в Института за български език по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН.
10 май 2019 г.: Излезе нова колективна монография Traditional Learning Theories, Process Philosophy and AI , в Белгийското издателство Chromatikon под редакцията на проф. Веселин Петров и с участието на доц. Марина Бакалова, доц. Росен Люцканов и докторант Лина Георгиева. Книгата е спонсорирана по проект към Фонд научни изследвания.
Медийни отразявания: 1
08 май 2019 г.: Софийски фестивал на науката 2019 г. ще се проведе от 09 до 12 май. Институционални партньори са Форум Демокрит, Българска академия на науките, Фонд “Научни изследвания“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски“, Съюз на учените в България, Посолство на Великобритания, UK Science & Innovation Network, Институт Сервантес, Италиански културен център, Унгарски културен институт, Полски културен институт, Посолство на САЩ, Министерство на отбраната, Атлантическият Клуб.
07 май 2019 г.: От 12 до 14 април в гр. Правец се състоя Пролетната научна конференция „Съвременни концепции в лечението на ушите, носа и гърлото“. Събитието се организира от Асоциацията на лекарите по оториноларингология „Проф. д-р Стоян Белинов – ИСУЛ“, с председател проф. Диана Попова. В рамките на няколко дни, специалисти с утвърден опит в областта на оториноларингологията, обсъдиха идеи и постижения както в теоретичната сфера, така и в практиката. Д-р Тодор Попов от УМБАЛ „Царица Йоанна“- ИСУЛ сподели в своята лекция за работата си по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН.
Медийни отразявания: 1
23 април 2019 г. : На 23.04.2019 г. в зала 2 на Ректората, на СУ бе проведен втори, заключителен, семинар на тема: “GOTHIC RAIDS IN THE MID-THIRD CENTURY CE IN THE TERRITORY OF MODERN-DAY BULGARIA”. Събитието бе организирано в рамките на проект ДНТС/Австрия 01/11 – Scythica Vindobonensia и готските нашествия от средата на ІІІ в. сл. Хр. в днешните български земи“ с научни ръководители проф. Диляна Ботева и проф. Фриц Митхоф, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката по двустранна спогодба „КОНКУРС ЗА ПРОЕКТИ ПО ПРОГРАМИ ЗА ДВУСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО 2016 г. – БЪЛГАРИЯ – АВСТРИЯ“.
Медийни отразявания: 1
19 април 2019 г. : Връзка към уеб-страница с проекти на Българската академия на науките, част от които са подкрепени от Фонд „Научни изследвания“.
11 април 2019 г. Видео-представяне на финансиран от ФНИ научен проект на тема „Фитохимично и молекулярно-генетично характеризиране на лечебни растения от семейство Lamiaceae с високо съдържание на биологично активни вещества“, с ръководител проф. д-р Ира Станчева, Институт по физиология на растенията и генетика към БАН: 1 2 3
28 март 2019 г. Български учени от БАН и СУ създадоха батерия от ново поколение, която ще предизвика революция в съхраняването на енергия. Това е оригинална българска разработка на безопасна, евтина и безвредна за околната среда презаредима батерия на основата на натрий. Тя може да се комбинира с литиево-йонните батерии или дори да ги замени изцяло в редица приложения. Голямото постижение на нашите учени е разработката на нов тип електроди от достъпни материали като сулфатните соли, които са широко разпространени и могат да бъдат намерени дори и на Марс. Водеща организация в проекта е Институтът по обща и неорганична химия (ИОНХ-БАН) при БАН. Партньори са Институтът по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС-БАН) на БАН и Факултетът по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“ (ФХФ-СУ). Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
26 март 2019 г. Актуална статистика за участието на България в Рамкова програма „Хоризонт 2020“ на ЕК. Към настоящият момент 234 български организации участват в 504 проектни консорциума. Фонд „Научни изследвания“ е на второ място в Топ 5 български публични организации, привлекли най-много средства по Рамковата програма.
Медийни отразявания: 1
21 март 2019 г. Институт по аграрна икономика (ИАИ) към ССА, Аграрен университет - Пловдив (АУ) и Нов български университет (НБУ): Представяне на проекта "Иновационни модели за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства в България", финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Ще бъдат представени целите, дейностите, очакваните резултати и ефекти от разработването на проекта и приложението му в практиката. Участници: проф. д-р Димитър Николов - директор на ИАИ; проф. д-р Пламена Йовчевска - зам.-директор на ИАИ; проф. д-р Нина Котева - ръководител проект, ИАИ; проф. д-р Красимира Кънева - ръководител работен пакет, ИАИ; проф. д-р Храбрин Башев - ръководител работен пакет, ИАИ; доц. д-р Димо Атанасов - декан и координатор, АУ; доц. д-р Кристиян Хаджиев - координатор, НБУ. Поканени са представители на МЗХГ, ССА и асоциации в земеделието.
Медийни отразявания (видео): 1
12 март 2109 г. На 13 март конферентната зала на НУК в ТУ-Варна ще бъде проведена пресконференция, на която ще бъдат представени постигнатите резултати през първия етап и задачите за изпълнение през втория етап на проекта "Изследване на устойчивостта на електроенергийната система и управлението на честотата при преобладаващ дял на производство от възобновяема енергия" по „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2016 г.” на Фонд “Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката.
Медийни отразявания: 1
26 февруари 2019 г. Постери показват 33 реализирани проекта в Русенския университет по Фонд „Научни изследвания. Във фоайето на ректората беше открита постерна изложба, показваща резултатите от работата по проектите, финансирани по Фонд „Научни изследвания" през изминалата година. Представени са реализираните дейности по 33 проекта на колективи от университета в общо 27 научни направления. Девет от проектите са интердисциплинарни.
15 февруари 2019 г. На 12 и 13 февруари в София беше проведена обща среща на работните групи по проект COST CA16205 „Разбиране на процесите, свързани с резорбцията в стомашно-чревния тракт”, която беше организирана от Катедрата по инженерна химия и фармацевтично инженерство във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. В срещата взеха участие над 120 делегати от 28 държави. Деканът на Факултета по химия и фармация акад. проф. Петър Кралчевски откри срещата с приветствие към делегатите. Официален поздрав към участниците и гостите на събитието беше отправен и от директора на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) маг. фарм. Богдан Кирилов. На срещата бяха представени общо 58 научни доклада, от които 14 устни и 44 постера. Във форума взеха участие световноизвестни учени в областта на лекарственото доставяне, сред които проф. Аугустинс (10000+ цитата, h-index = 57) и проф. Ван ден Мутер (11000+ цитата, h-index = 60) от Университета в Льовен, и проф. Уилсън от Университета в Стратклайд (7000+ цитата, h-index = 45). Дейността на екипа от Факултета по химия и фармация към Софийския университет по проекта е съфинансирана от Фонд "Научни изследвания" на МОН, договор No. ДКОСТ 01/12 от 23.11.2018 г.
Медийни отразявания: 1
13 февруари 2019 г. Недостигът на вода е основният ограничаващ фактор за световното земеделие и екосистемите, като цяло. При еволюцията си, различните растения са развили възможност да преживеят сравнително кратки периоди на по-слаб или по-силен воден недостиг. Така наречените възкръсващи растения са, обаче единствените, способни да преживеят пълно изсушаване на вегетативните им органи и то за дълго.
Балканският ендемичен вид Haberlea rhodopensis, е едно от само няколкото възкръсващи растения, обитаващи Европа. В рамките на двустранен проект, финансиран от Фонда за научни изследвания (ДНТС/Китай/01/7), учени от групата по Абиотичен стрес, с ръководител Проф. Димитър Джилянов от Агробиоинститут, Селскостопанска Академия и Лабораторията по Растителни ресурси с ръководител Проф. Ксин Денг от Института по Ботаника на Китайската Академия на науките проведоха транскрипотмен анализ на Haberlea rhodopensis в условията на засушаване и при възстановяване, с цел проучване на динамиката на генната експресия и връзката й с наличната физиологични и метаболитни данни. Изследването е публикувано наскоро в реномираното списание с отворен достъп BMC Plant Biology 2018 18:351 https://doi.org/10.1186/s12870-018-1566-0.
Медийни отразявания: 1
23 януари 2019 г. Специалисти от Института по математика и информатика при БАН и Историческия музей във Велико Търново разработват компютърна игра, наречена "Мисия опълченец". Тя е сериозна образователна игра, която е свързана с Руско-турската освободителна война. Идеята е учениците, играейки тази игра, да узнават по-любопитни факти, свързани с емблематичния момент от българската история, които не са описани в учебниците за седми клас, където се изучава Руско-турската война.
За разработката фонд "Научни изследвания" към просветното министерство е отпуснал 19 300 лв. Ръководител на проекта е д-р Николай Ноев от Института по математика и информатика при БАН
15 януари 2019 г.: Медицинският университет в Пловдив ще получи близо 180 000 лева за шест нови научни проекта през следващите три години. Финансирането идва от фонд „Научни изследвания” към Министерство на образованието и науката.
Медийни отразявания: 1
14.12.2018 г. В Регионален исторически музей "Стою Шишков" – Смолян се проведе работна среща за представяне на културното наследство на Смолян и общината в рамките на 2019 г., под надслов "На 100 км от Европейската столица на културата – Пловдив 2019". По време на работната среща бе представен и проект "Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие", с водещ партньор ИЕФЕМ, БАН, финансиран от Фонд "Научни изследвания".
13.12.2018 г. Постиженията в научноизследователската дейност бяха представени на Единадесетата годишна научна сесия на УНСС – 2018 в Голямата конферентна зала. Сега университетската научна общност работи по 100 проекта, по-голямата част от които са финансирани от държавната целева субсидия за НИД. Редица проекти са по оперативните програми на ЕС, има международни проекти по други програми и по Фонд "Научни изследвания", посочи зам.-ректорът проф. д-р Валентин Гоев.
Медийни отразявания: 1
07.12.2018 г. В навечерието на 8 декември, Студентската учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“ към Филиал Силистра на Русенския университет „Ангел Кънчев“, получи ценно дарение. Лабораторията „Културно-историческо наследст во“ към Филиал Силистра на Русенския университет е създадена през 2013 г. по фонд „Научни изследвания“ с цел да обедини и насърчи студенти с интереси в областта на хуманитаристиката, поради което в работата ѝ са включени предимно студенти от специалностите „Български език и чужди езици“.
Медийни отразявания: 1
23.11.2018 г. Групата за изворен фолклор при Народно читалище "Христо Ботев 1935" от селото с хилядолетна история, работи съвместно със студенти и докторанти от УниУБИТ по проект на Фонд "Научни изследвания" с ръководител гл.ас.д-р Диана Стоянова от 2016 година.
21.11.2018 г. В зала "Русе" на Историческия музей ще бъде представена книгата на проф. д-р Николай Ненов "100 артефакта от героичното време. Визуални разкази в музея". Изданието представя епохата на българското национално Възраждане чрез експонатите, съхранени в музеите. В книгата участват с експонати 33 музея от цялата страна. Изданието е част от проекта "Следите на героичното време" на Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН и Регионален исторически музей - Русе, финансиран от Национален фонд "Научни изследвания".
Медийни отразявания: 1 2 3 4 5 6
21.11.2018 г. От 7 до 9 ноември 2018 г. се проведе четиринадесетата Международна конференция "SPACE, ECOLOGY, SAFETY – SES 2018", организираната от Института за космически изследвания и технологии на Българска академия на науките (ИКИТ-БАН), Българското астронавтично дружество и Представителството на РОССОТРУДНИЧЕСТВО в България. Тази година тя бе посветена на 30-годишнината от Научната програма "Шипка" и полета на българския космонавт Александър Александров. Домакин на Конференцията и тази години беше Руският културно-информационен център (РКИЦ) в София, а финансовата подкрепа е от Фонд "Научни изследвания" по Проект ДПМНФ 01/20 – 23.08.2018.
Медийни отразявания: 1
19.11.2018 г. ИМИ към БАН развива фундаменталните и приложни изследвания по математика и информатика В момента учените от Института работят по 15 научно изследователски и научно-приложни теми от т. нар. вътрешноинституционални проекти на Академията, а през последните три години учени от Института са работили по 22 проекта, финансирани от фонд "Научни изследвания", от които 15 са по конкурси за финансиране на фундаментални научни изследвания, три по конкурси за финансиране на научни изследвания на млади учени, а 4 проекта са по конкурси за двустранно научно сътрудничество, от които два с Австрия и два с Русия.
Медийни отразявания: 1
12.11.2018 г. На 8 и 9 ноември 2018 г. в гр. Сливен в рамките на Табакови научни четения – 2018 се проведе научна конференция "Местни култури и музейни стратегии", организирана от екипа на проект "Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие", финансиран от Фонд "Научни изследвания", с базова организация Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, в партньорство с Община Сливен, Регионален исторически музей "Д-р Симеон Табаков" – Сливен, Регионален исторически музей – Русе и Регионален академичен център – Сливен.
Медийни отразявания: 1